Енциклопения на българския език

диалектен

[diɐˈlɛktɛn]

диалектен значение:

1. (езикознание) Който се отнася до диалект (нарeчие); свойствен за определен местен говор, различен от книжовната норма.
Ударение
диалѐктен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ди-а-лек-тен
Род
мъжки
Мн. число
диалектни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на диалектен

(езикознание)
  • В романа са използвани множество диалектни думи за автентичност.
  • Диалектните форми са богатство за езика, но не бива да се използват в официална кореспонденция.

Синоними на диалектен

Антоними на диалектен

Как се пише диалектен

Грешни изписвания: дялектен, дйалектен, диълектен

Пише се с 'иа' (хиат), а не с 'я'. Думата е чуждица и запазва гласните от оригинала.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:dialektos
Произлиза от старогръцката дума 'dialektos' (разговор, начин на говорене), навлязла в българския език чрез западноевропейски езици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • диалектна форма
  • диалектен говор
  • диалектен атлас
диалектен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник