диалектен
[diɐˈlɛktɛn]
диалектен значение:
1. (езикознание) Който се отнася до диалект (нарeчие); свойствен за определен местен говор, различен от книжовната норма.
- Ударение
- диалѐктен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ди-а-лек-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- диалектни
Примери за използване на диалектен
(езикознание)
- В романа са използвани множество диалектни думи за автентичност.
- Диалектните форми са богатство за езика, но не бива да се използват в официална кореспонденция.
Антоними на диалектен
Как се пише диалектен
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:dialektos
Произлиза от старогръцката дума 'dialektos' (разговор, начин на говорене), навлязла в българския език чрез западноевропейски езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- диалектна форма
- диалектен говор
- диалектен атлас