пълничък
[ˈpɤlnit͡ʃək]
пълничък значение:
1. (пряко) Умалителна форма на 'пълен'. Който има леко наднормено тегло, закръглен е; често се използва евфемистично или с положителна, гальовна конотация.
- Ударение
- пъ̀лничък
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- пъл-ни-чък
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- пълнички
Примери за използване на пълничък
(пряко)
- Бебето е пълничко и много жизнерадостно.
- Търся дрехи за по-пълнички дами.
Антоними на пълничък
Как се пише пълничък
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:пълен
Образувано от прилагателното 'пълен' чрез умалителната наставка '-ичък'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- приятно пълничък