Енциклопения на българския език

канапе

[kanaˈpɛ]

канапе значение:

1. (бита) Мека мебел за сядане на няколко души, обикновено с облегалка и подлакътници.
2. (кулинария) Малък сандвич хапка, сервиран като предястие, приготвен върху основа от хляб или бисквита.
3. (кулинария) Слой (напр. от зеленчуци или хляб), върху който се поставя основното ястие при сервиране.
Ударение
канапѐ
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ка-на-пе
Род
среден
Мн. число
канапета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на канапе

(бита)
  • Гостите се настаниха удобно на кадифеното канапе в хола.
  • Купихме ново разтегателно канапе за гостната стая.
(кулинария)
  • На коктейла сервираха изискани канапета с пушена сьомга.
(кулинария)
  • Рибата беше поднесена върху канапе от задушен спанак.

Синоними на канапе

Как се пише канапе

Грешни изписвания: канапето, кънапе, канъпе
Думата е от среден род и завършва на под ударение.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:canapé
От френски *canapé*, което идва от латинското *conopeum* (мрежа против комари над легло), а то от гръцкото *kōnōpion* (от *kōnōps* - комар).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • меко канапе
  • канапе от ориз
  • кожено канапе