диван
[diˈvan]
диван значение:
1. (бит) Вид широка мека мебел за сядане или лягане, обикновено с облегалка и странични облегалки (подлакътници); канапе.
2. (история) В Османската империя: висш държавен съвет при султана или при висш администратор (везир, паша).
3. (литература) Класически сборник с лирически стихотворения в източната (персийска, арабска, османска) литература, подредени обикновено по азбучен ред на римите.
- Ударение
- дива'н
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ди-ван
- Род
- мъжки
- Мн. число
- дивани
Примери за използване на диван
(бит)
- Гостите се настаниха удобно на мекия диван в хола.
- Купихме разтегателен диван за гости.
(история)
- Великият везир свика дивана, за да обсъдят военните действия.
(литература)
- Западните поети често са черпели вдъхновение от диваните на Хафез.
Как се пише диван
Етимология
Произход:Персийски
Оригинална дума:dīwān (ديوان)
Думата навлиза в българския език през турски (divan). Първоначалното персийско значение е 'списък', 'регистър', по-късно 'място за събрания', а накрая и вид мебел, характерна за тези помещения.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ъглов диван
- разтегателен диван
- кожен диван
Фразеологизми:
- диван чапраз (стоя)