Енциклопения на българския език

миндер

[minˈdɛr]

миндер значение:

1. (бит) Широка и ниска дървена пейка (подобна на канапе), покрита с дюшеци, възглавници или килими, характерна за традиционната балканска къща.
Ударение
минде'р
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мин-дер
Род
мъжки
Мн. число
миндери
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на миндер

(бит)
  • Гостите седнаха на миндера и домакинята им поднесе кафе.
  • Стаята беше обзаведена в битов стил с шарени черги и удобен миндер.

Синоними на миндер

Как се пише миндер

Грешни изписвания: мендер, мйндер
Думата се пише с и в първата сричка. Това е чуждица и правописът следва изговора, утвърден в книжовния език.

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:minder
Заемка от турски език (*minder* - дюшек, възглавница), която от своя страна идва от арабски (*mindar*) и гръцки (*mintrion*).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • седя на миндера
  • широк миндер
Фразеологизми:
  • сладка приказка на миндер

Популярни търсения и запитвания за миндер

миндер : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник