Енциклопения на българския език

казан

[kaˈzan]

казан значение:

1. (бита) Голям дълбок метален съд за варене на вода, храна или други течности.
2. (производство) Специализирана инсталация за дестилация на алкохол (ракия).
3. (разговорно) Голям контейнер за събиране на битови отпадъци.
Ударение
казàн
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ка-зан
Род
мъжки
Мн. число
казани
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на казан

(бита)
  • Баба свари лютеницата в големия меден казан.
(производство)
  • Цялото село се събра пред селския казан, за да варят ракия.
(разговорно)
  • Изхвърли боклука в казана пред блока.

Как се пише казан

Грешни изписвания: Къзан, Казън
Думата се пише с а в двете срички, съгласно произношението и етимологията.

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:kazan
Заемка от турски език, където означава 'котел'. Думата е широко разпространена в балканските езици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • казан за ракия
  • войнишки казан
  • меден казан
Фразеологизми:
  • общ казан

Популярни търсения и запитвания за казан