кофа
[ˈkɔfɐ]
кофа значение:
1. (бит) Съд с цилиндрична или пресечено-конусовидна форма и дръжка отгоре, използван за пренасяне и съхранение на течности или насипни материали.
2. (техническа единица) Количеството, което се вмества в такъв съд.
3. (жаргон) Глава на човек.
4. (жаргон) Стар, раздрънкан автомобил.
- Ударение
- ко́фа
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ко-фа
- Род
- женски
- Мн. число
- кофи
Примери за използване на кофа
(бит)
- Напълни една кофа с вода от кладенеца.
- Трябва да изхвърля боклука в кофата пред блока.
(техническа единица)
- Изсипаха две кофи цимент в бъркачката.
(жаргон)
- Стига си ми надувал кофата с глупости.
- Боли ме кофата от снощи.
(жаргон)
- Няма да се кача в тая ръждясала кофа.
Етимология
Произход:Арабски
Оригинална дума:quffa
Влязла в българския език през османскотурски (kofa). Първоначалното значение е голям плетен кош (понякога измазан със смола).
Употреба
Чести словосъчетания:
- кофа за боклук
- пълна кофа
- пластмасова кофа
Фразеологизми:
- дъжд като из ведро/кофа