котел
[koˈtɛl]
котел значение:
1. (бита) Голям дълбок метален съд за топлене на вода или готвене на храна на открит огън.
2. (техника) Затворено метално съоръжение за нагряване на вода под налягане за получаване на пара или топла вода за отопление.
3. (военно дело) Ситуация на пълно обкръжение на войскова част от противника.
4. (география) Дълбока долина или котловина, оградена отвсякъде с високи планини.
- Ударение
- котѐл
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ко-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- котли
Примери за използване на котел
(бита)
- Бабата свари сладкото в големия меден котел.
(техника)
- Парният котел в завода се нуждаеше от спешен ремонт.
(военно дело)
- Армията попадна в котел и беше принудена да се предаде.
(география)
- Селото е разположено в живописен планински котел.
Как се пише котел
Етимология
Произход:Готски
Оригинална дума:katils
Заемка в старобългарски (котъли) от готски *katils, което от своя страна идва от латинското *catillus* (малка купа/чиния).
Употреба
Чести словосъчетания:
- парен котел
- меден котел
- попадам в котел