казън
[ˈkazɐn]
казън значение:
1. (книжовно/архаично) Тежко наказание, възмездие.
2. (историческо) Сумъртно наказание, екзекуция (под руско влияние).
- Ударение
- ка̀зън
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ка-зън
- Род
- женски
- Мн. число
- казни
Примери за използване на казън
(книжовно/архаично)
- Той прие съдбата си като божия казън.
(историческо)
- Осъденият беше отведен на лобното място за изпълнение на казънта.
Синоними на казън
Как се пише казън
Етимология
Произход:Руски / Старобългарски
Оригинална дума:казнь
Заемка от руски език („казнь“) или архаизъм от църковнославянски. Коренът е свързан с глагола „казати“ (показвам, наказвам публично за назидание).