йезуит

[jɛzuˈit]

йезуит значение:

1. (религия) Член на католическия монашески орден 'Общество на Исус', основан от Игнаций Лойола през 1534 г., известен с мисионерска и образователна дейност.

2. (преносно) Човек, който действа лицемерно, лукаво и двулично, използвайки гъвкав морал за постигане на целите си.

Ударение: йезуѝт
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: йе-зу-ит
Род: мъжки
Мн. число: йезуити

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на йезуит

(религия)

Папа Франциск е първият йезуит, избран за глава на Римокатолическата църква.
Йезуитите основават множество колежи и университети по света.

(преносно)

Дръж се нащрек с него, той е истински йезуит и никога не казва какво мисли.
С йезуитска хитрост той успя да скара двамата приятели.

Синоними на йезуит

лицемер, двуличник, интригант

Антоними на йезуит

праведник, откровен човек

Как се пише йезуит

Грешни изписвания: езуит, иезуит, йезоит, йезуйт

Думата започва с й, следвайки произношението на заемката. Пише се йезуит, а не 'езуит'.

Етимология

Произход:Латински

Оригинална дума:Jesuita

От средновековен латински Jesuita, произлизащо от името Jesus (Исус). Терминът първоначално е използван за членовете на Обществото на Исус.

Употреба

Чести словосъчетания:

йезуитски орден
йезуитска хитрост
йезуитски морал