езуит
[ɛzuˈit]
- Ударение
- езуи'т
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- е-зу-ит
- Род
- мъжки
- Мн. число
- езуити
Как се пише езуит
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:Jesuita
От средновековен латински *Jesuita*, произлизащо от *Jesus* (Исус). Думата навлиза в българския език чрез западноевропейски езици (немски *Jesuit* или френски *jésuite*). Първоначално означава член на „Обществото на Исус“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- езуитски орден
- езуитска хитрост
- езуитски морал