исполин

[ispoˈlin]

исполин значение:

1. (пряко) Човек с неестествено голям ръст и физическа сила; великан.

2. (преносно) Личност с изключителни способности, ум или дух, която превъзхожда останалите в своята област.

Ударение: исполѝн
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: ис-по-лин
Род: мъжки
Мн. число: исполини

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на исполин

(пряко)

В приказките често се разказва за страшни исполини.
Той бе истински исполин, извисяващ се над тълпата.

(преносно)

Бетовен е музикален исполин.
Исполините на мисълта от Просвещението.

Синоними на исполин

великан, гигант, грамада, гений, титан, колос

Антоними на исполин

джудже, пигмей

Как се пише исполин

Грешни изписвания: изполин, йсполин, испулин, исполйн

Пише се с с, а не със 'з', въпреки че звучи звучно в някои диалекти. Етимологията не е свързана с предлога 'из'.

Етимология

Произход:Старобългарски / Праславянски

Оригинална дума:spali

Смята се, че произлиза от името на древното племе 'спали' (победено от готите), които в славянските представи са били хора с огромен ръст и сила. В старобългарските текстове се използва за превод на гръцкото 'gigas'.

Употреба

Чести словосъчетания:

духовен исполин
планински исполин