Енциклопения на българския език

гигант

[giˈgant]

гигант значение:

1. (митология) Същество с човешки облик, но с огромни размери и свръхестествена сила.
2. (пряко) Човек, животно или растение с необикновено големи размери.
3. (преносно) Личност с изключителни способности и постижения или организация с мащабна дейност.
Ударение
гига̀нт
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ги-гант
Род
мъжки
Мн. число
гиганти
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на гигант

(митология)
  • В древногръцките митове боговете воюват срещу гигантите.
(пряко)
  • Секвоята е истински гигант в растителния свят.
(преносно)
  • Той е гигант на мисълта.
  • Технологичният гигант представи новия си продукт.

Антоними на гигант

Как се пише гигант

Грешни изписвания: гиегант, гегант, гйгант, гигънт

Думата се пише с и в първата сричка (проверка с чуждия произход).

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:γίγας (gigas)
През руски или западноевропейски езици от старогръцкото γίγας, γίγαντος – митично същество с огромен ръст.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • индустриален гигант
  • мисловен гигант
  • червен гигант
гигант : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник