Енциклопения на българския език

пигмей

[pigˈmɛj]

пигмей значение:

1. (антропология) Представител на група екваториални африкански народи, характеризиращи се с много нисък ръст (под 150 см).
2. (преносно) Човек с незначителни способности, дребнав дух или нищожен интелект.
Ударение
пигме'й
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пиг-мей
Род
мъжки
Мн. число
пигмеи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пигмей

(антропология)
  • Пигмеите обитават тропическите гори на Централна Африка и са известни с уменията си в лова.
  • Експедицията се срещна с племе от пигмеи в басейна на река Конго.
(преносно)
  • Сред титаните на мисълта той се чувстваше като интелектуален пигмей.
  • Политически пигмеи се опитваха да решават съдбата на държавата.

Синоними на пигмей

Антоними на пигмей

Как се пише пигмей

Грешни изписвания: пигмеи, пйгмей

В единствено число завършва на (пигмей), а в множествено число на (пигмеи).

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:pygmaios
От старогръцки *pygmaios* (с големина на юмрук; джудже), произлизащо от *pygmē* (юмрук, мярка за дължина от лакътя до кокалчетата на юмрука).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • духовен пигмей
  • политически пигмей

Популярни търсения и запитвания за пигмей