Енциклопения на българския език

инспириране

[inspiˈrirɐnɛ]

инспириране значение:

1. (книжовно) Процес на внушаване на мисли, идеи или действия на някого; подбуждане или подстрекаване към определена постъпка (често скрита или манипулативна намеса).
2. (изкуство) Получаване на творчески импулс; вдъхновение (по-рядка употреба, обикновено се използва 'вдъхновение').
Ударение
инспирѝране
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ин-спи-ри-ра-не
Род
среден
Мн. число
инспирирания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на инспириране

(книжовно)
  • Инспирирането на бунта бе дело на външни сили.
  • Статията цели инспириране на недоверие към институциите.
(изкуство)
  • Инспирирането от природата е водещо за този художник.

Как се пише инспириране

Пише се с 'и' във втората сричка (инспириране). Окончанието е -ане, характерно за отглаголни съществителни.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:inspirare
Отглаголно съществително от 'инспирирам', което идва от латинското 'inspirare' (вдъхвам, въодушевявам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • инспириране на конфликти
  • външно инспириране