внушение
[vnuˈʃɛniɛ]
внушение значение:
1. (психология) Психическо въздействие върху човек, чрез което се налагат идеи, чувства или желания, приемани безкритично.
2. (общо) Идея или мисъл, която се поражда у някого под влияние на нещо видяно или чуто; впечатление.
- Ударение
- внушѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вну-ше-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- внушения
Примери за използване на внушение
(психология)
- Лечението чрез хипноза разчита на силата на внушението.
- Той лесно се поддава на чуждо внушение.
(общо)
- Картината създава внушение за спокойствие и хармония.
- Останах с внушението, че не ме разбраха правилно.
Синоними на внушение
Как се пише внушение
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:внушение
Заемка от руски език, където е калка от латинското 'suggestio', но изградена със славянски корени (в- + ухо/уши - буквално 'вкарване в ушите/съзнанието'). Свързано е с глагола 'внушавам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- авторско внушение
- силно внушение
- поддавам се на внушение