императив

[impɛrɐˈtif]

императив значение:

1. (езикознание) Глаголно наклонение (повелително наклонение), което изразява заповед, молба или подкана.

2. (философия) Безусловно нравствено предписание или висш морален закон (Категоричен императив на Кант).

3. (книжовно) Наложителна необходимост, изискване, което не търпи възражение.

Докладвай грешка в описанието

(езикознание)

В българския език императивът за второ лице единствено число на 'пиша' е 'пиши'.
Употребата на императив в официалната кореспонденция често се смята за неучтива.

(философия)

Категоричният императив изисква да действаме така, че правилото на нашата воля да може да стане всеобщ закон.

(книжовно)

Думата се изписва с 'е' във втората сричка, следвайки латинския оригинал imperativus.

Произход:Латински

Оригинална дума:imperativus

Заемка от латински език (imperativus), произлизаща от глагола imperare – 'заповядвам, повелявам'.

Чести словосъчетания: