повеля
[poˈvɛlʲɐ]
повеля значение:
1. (книжовно) Строга заповед, наредба, която не подлежи на обсъждане; висше изискване.
- Ударение
- пове'ля
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-ве-ля
- Род
- женски
- Мн. число
- повели
Примери за използване на повеля
(книжовно)
- Той следваше моралната повеля на своята съвест.
- Царската повеля бе разгласена из цялото кралство.
Как се пише повеля
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:повелѣти
Отглаголно съществително от 'повелявам'. Сродна с руската 'повеление'. Коренът е свързан с 'воля' и 'веля' (казвам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- божествена повеля
- нравствена повеля
- историческа повеля