Енциклопения на българския език

повелително

[povɛˈlitɛlno]

повелително значение:

1. (наречие) По начин, който изразява заповед, категоричност и не търпи възражение; заповеднически.
2. (граматика) Като част от термин: свързано с формата на глагола, която изразява заповед или молба (императив).
Ударение
повелѝтелно
Част на речта
наречие, прилагателно име
Сричкоделение
по-ве-ли-тел-но
Род
среден
Мн. число
повелителни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на повелително

(наречие)
  • Той посочи повелително към вратата и каза да излязат.
  • Гласът му прозвуча повелително в тишината.
(граматика)
  • Глаголът е спрегнат в повелително наклонение.

Антоними на повелително

Как се пише повелително

Пише се с двойно е (повелително). Завършва на като наречие или прилагателно в ср.р.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:повеля
От съществителното 'повеля' (заповед) + наставки '-и-', '-тел', '-н', '-о'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • повелително наклонение
  • повелително изречение
  • гледам повелително