имбецил

[imbɛˈt͡siɫ]

имбецил значение:

1. (медицина (остаряло)) Човек, страдащ от имбецилност – средна степен на интелектуална недостатъчност (олигофрения). Терминът вече не се използва в официалната диагностика поради негативната си конотация.

2. (разговорно / обидно) Глупав, ограничена личност; идиот.

Ударение: имбецѝл
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: им-бе-цил
Род: мъжки
Мн. число: имбецили

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на имбецил

(медицина (остаряло))

В старите учебници пациентите се класифицираха като идиоти, имбецили и дебили.

(разговорно / обидно)

Държиш се като пълен имбецил!
Не мога да споря с този имбецил.

Синоними на имбецил

глупак, идиот, кретен, малоумник

Антоними на имбецил

интелигент, умник

Как се пише имбецил

Грешни изписвания: имбицил, ембецил, ймбецил, имбецйл

Пише се имбецил (с 'е' във втората сричка).

Етимология

Произход:Латински

Оригинална дума:imbecillus

От латинското *imbecillus* (слаб, немощен), навлязло през западноевропейските езици като медицински термин.