изтънчване
[isˈtɤnt͡ʃvanɛ]
изтънчване значение:
1. (пряко) Действието по правене на нещо по-тънко, намаляване на дебелината или напречното сечение на обект.
2. (преносно) Процес на придобиване на по-изискан, по-рафиниран характер; усъвършенстване на вкусове, маниери или умения.
- Ударение
- изтъ̀нчване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-тънч-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- изтънчвания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на изтънчване
(пряко)
- Изтънчването на металния лист се постига чрез валцоване.
(преносно)
- С годините се забелязваше изтънчване на музикалния ѝ вкус.
Синоними на изтънчване
Антоними на изтънчване
Как се пише изтънчване
Представката е из- (въпреки обеззвучаването пред 'т'), а коренната гласна е 'ъ' (от тънък).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тьнъкъ
Произлиза от прилагателното 'тънък' (старобълг. 'тьнъкъ') чрез глагола 'изтънчвам'. Представката 'из-' указва постигане на резултат.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изтънчване на вкуса
- изтънчване на нравите
Популярни търсения и запитвания за изтънчване
какво е изтънчване, изтънчване или истъмчване, изтънчване или изтънчоване, изтънчване или йзтънчване, изтънчване или изтанчване, изтънчване или изтънчвъне, истъмчване или изтънчоване, истъмчване или йзтънчване, истъмчване или изтанчване, истъмчване или изтънчвъне, изтънчоване или йзтънчване, изтънчоване или изтанчване, изтънчоване или изтънчвъне, йзтънчване или изтанчване, йзтънчване или изтънчвъне, изтанчване или изтънчвъне