Енциклопения на българския език

опростяване

[oprosˈtʲavɐnɛ]

опростяване значение:

1. (общо) Действието, с което нещо се прави по-просто, по-лесно за разбиране или изпълнение; премахване на излишна сложност.
2. (негативно) Прекалено схематично представяне, при което се губят важни нюанси (вулгаризиране).
Ударение
опростя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-прос-тя-ва-не
Род
среден
Мн. число
опростявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на опростяване

(общо)
  • Опростяване на административните процедури за гражданите.
  • В математиката се изисква опростяване на израза до най-кратък вид.
(негативно)
  • Това е недопустимо опростяване на историческите факти.

Антоними на опростяване

Как се пише опростяване

Пише се с я (променливо я) в наставката -яване, когато глаголът е от несвършен вид.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:простъ
Произлиза от прилагателното 'прост' (прав, несложен). Представката 'о-' придава значение на извършване на действие, водещо до това качество.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • максимално опростяване
  • опростяване на процедурата
  • опростяване на правилата