Енциклопения на българския език

изтъняване

[istɐˈnʲavɐnɛ]

изтъняване значение:

1. (пряко) Процес на намаляване на дебелината или напречното сечение на обект.
2. (преносно) Намаляване на количество, обем или финансови средства.
Ударение
изтъня̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-тъ-ня-ва-не
Род
среден
Мн. число
изтънявания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изтъняване

(пряко)
  • Наблюдава се изтъняване на озоновия слой.
  • Изтъняването на леда прави преминаването опасно.
(преносно)
  • Изтъняване на семейния бюджет след празниците.
  • Почувства се сериозно изтъняване на портфейла.

Как се пише изтъняване

Представката е из-, тъй като коренът започва със звучна съгласна или сонор, но в случая се пише 'из', въпреки че следва беззвучната 'т' (морфологичен принцип на правописа).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тьнъкъ
От прилагателното 'тънък' и глаголната наставка за несвършен вид '-явам'. Коренът е общославянски.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изтъняване на роговицата
  • изтъняване на косата
  • изтъняване на бюджета