Енциклопения на българския език

отъняване

[otɤˈnʲavanɛ]

отъняване значение:

1. (пряко) Процес на намаляване на дебелината, плътността или напречното сечение на даден обект или материал.
2. (преносно) Намаляване на финансови средства, ресурси или численост.
Ударение
отъня̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-тъ-ня-ва-не
Род
среден
Мн. число
отънявания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отъняване

(пряко)
  • Отъняването на озоновия слой е сериозен екологичен проблем.
  • Наблюдава се отъняване на леда в полярните области.
(преносно)
  • Постоянните разходи доведоха до отъняване на семейния бюджет.

Как се пише отъняване

Думата се пише с 'о' като представка и 'ъ' в корена (от думата тънък).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тьнъкъ
Произлиза от корена на прилагателното 'тънък' (старобълг. тьнъкъ) + глаголната наставка за несвършен вид '-явам' и окончанието за отглаголно съществително '-не'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • отъняване на слоя
  • отъняване на бюджета
  • постепенно отъняване