Енциклопения на българския език

изтръгване

[isˈtrɤɡvɐnɛ]

изтръгване значение:

1. (пряко) Действието по рязко изваждане, издърпване или откъсване на нещо от мястото, където е закрепено.
2. (преносно) Насилствено или трудно получаване на нещо (признание, съгласие, пари) от някого.
3. (психология) Освобождаване от влияние, чувство или състояние с усилие.
Ударение
изтрђгване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-тръг-ва-не
Род
среден
Мн. число
изтръгвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изтръгване

(пряко)
  • Изтръгването на плевелите е трудоемка задача.
  • Болката при изтръгване на зъб е неприятна.
(преносно)
  • Полицията разчиташе на изтръгване на самопризнания чрез разпит.
  • Изтръгването на победата в последните секунди беше чудо.
(психология)
  • Изтръгването от лапите на депресията изисква време.
  • Това беше мъчително изтръгване от миналото.

Антоними на изтръгване

Как се пише изтръгване

Думата започва с представка из-, въпреки че се произнася като 'ис' поради обеззвучаването пред беззвучния съгласен 'т'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:изтръгвам
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'изтръгвам' + наставката '-не'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изтръгване на зъб
  • изтръгване на признание
  • изтръгване на обещание