вкореняване
[fkorɛˈnjavɐnɛ]
вкореняване значение:
1. (ботаника) Процес, при който растение пуска корени и се захваща здраво за почвата.
2. (преносно) Трайно утвърждаване или намъкване на навици, убеждения или предразсъдъци в съзнанието.
- Ударение
- вкореня̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вко-ре-ня-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- вкоренявания
Примери за използване на вкореняване
(ботаника)
- Успешното вкореняване на резниците зависи от влажността.
(преносно)
- Вкореняването на демократичните ценности изисква време.
- Това беше резултат от дълбокото вкореняване на страха в обществото.
Синоними на вкореняване
Антоними на вкореняване
Как се пише вкореняване
Пише се с променливо я (вкореняване), тъй като в сродни форми се произнася меко (вкоренявам).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:корен
Образувано от предлога „в-“ и съществителното „корен“ чрез глаголната форма „вкоренявам“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- дълбоко вкореняване
- прах за вкореняване