изкопчване
[izˈkɔpt͡ʃvɐnɛ]
изкопчване значение:
1. (пряко) Откачане, освобождаване на нещо, което е закопчано или захванато с кука/копче.
2. (преносно) Придобиване на нещо (информация, признание, пари) от някого чрез натиск, хитрост или насилие.
- Ударение
- изко'пчване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-копч-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- изкопчвания
Примери за използване на изкопчване
(пряко)
- Изкопчването на заялата тока на колана беше трудно.
(преносно)
- Разпитът продължи с часове с цел изкопчване на самопризнания.
- Тя е майстор в изкопчването на тайни.
Синоними на изкопчване
Антоними на изкопчване
Как се пише изкопчване
Представката е из-, въпреки че пред беззвучната 'к' се чува като 'с' (обеззвучаване). Пише се морфологично правилно 'изкопчване'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:копче
Произлиза от 'копче'. Глаголът 'изкопчвам' първоначално означава 'откопчавам', но развива силно преносно значение за изваждане/изтръгване на нещо.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изкопчване на пари
- изкопчване на информация
- изкопчване на обещание