Енциклопения на българския език

откъсване

[otˈkɤsvɐnɛ]

откъсване значение:

1. (пряко) Действието по отделяне на част от цялото чрез дърпане или рязко движение; отскубване.
2. (преносно) Прекратяване на връзка, отношения или зависимост; отдалечаване, изолация.
3. (спорт) Изпреварване на останалите участници с голяма дистанция.
Ударение
откъ'сване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
от-къс-ва-не
Род
среден
Мн. число
откъсвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на откъсване

(пряко)
  • Внимателното откъсване на плода запазва клонката здрава.
  • Чу се звук от откъсване на лист от тетрадка.
(преносно)
  • Пълното откъсване от реалността е симптом на психическо разстройство.
  • Откъсването на детето от семейната среда беше трудно.
(спорт)
  • Във финалните метри наблюдавахме рязко откъсване на лидера.

Как се пише откъсване

Пише се с от- (представка) и къс (корен). Обеззвучаването при изговор не влияе на правописа.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:късам
Отглаголно съществително име от глагола 'откъсвам' (от + късам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • откъсване от действителността
  • откъсване от корена
  • откъсване на страница