Енциклопения на българския език

изтлявам

[istˈlʲavɐm]

изтлявам значение:

1. (пряко) Изгарям напълно без пламък, превръщайки се в пепел; догарям.
2. (биология) Разпадам се, разлагам се (за органична материя, тъкани или кости) под въздействието на времето.
3. (преносно) Изчезвам бавно, губя силата си, угасвам (за чувства, спомени, живот).
Ударение
изтля̀вам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
из-тля-вам
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
III спрежение
Видова двойка
изтлея
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изтлявам

(пряко)
  • В огнището бавно изтляваха последните въглени.
  • Цигарата изтляваше в пепелника, забравена от всички.
(биология)
  • Дрехите на покойника бяха изтлели напълно след десетилетия под земята.
(преносно)
  • Надеждата му изтляваше с всеки изминал ден.
  • Животът в очите на стареца бавно изтляваше.

Как се пише изтлявам

Думата съдържа променливо я. В сегашно време (изтлявам) се пише с 'я', но във форми, където ударението не е върху гласната или след нея следва мека сричка/ж/ч/ш, може да премине в 'е' (напр. 'изтлели'). Приставката е из-, въпреки че пред беззвучното 'т' се чува като 'с'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:из + тлѣти
Произлиза от глагола 'тлея' (горя без пламък) с представка 'из-', указваща завършеност или изчерпване на действието.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изтляващ огън
  • чувствата изтляват
  • споменът изтлява