бушувам
[buˈʃuvɐm]
бушувам значение:
1. (природа) За природна стихия (вятър, море, огън) – проявявам се с голяма, разрушителна сила; вилнея.
2. (преносно) За силни чувства или социални вълнения – проявявам се с голяма интензивност и необузданост.
- Ударение
- бушу̀вам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- бу-шу-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
Примери за използване на бушувам
(природа)
- Навън бушуваше страшна буря.
- Пожарът бушува три дни в гората.
(преносно)
- В душата му бушуваха противоречиви страсти.
- В страната бушува гражданска война.
Как се пише бушувам
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:буча
Вероятно звукоподражателен произход или производен от глагола *буча*. Свързва се със силен, хаотичен шум.
Употреба
Чести словосъчетания:
- бурята бушува
- огънят бушува