Енциклопения на българския език

догарям

[doˈgarʲɐm]

догарям значение:

1. (пряко) За огън, свещ и под. – горя докрай, привършвам с горенето, загасвам.
2. (преносно) За човек – бавно губя жизнени сили, отивам си от този свят (поради старост или болест).
3. (преносно) За ден, период – отивам към края си.
Ударение
дога̀рям
Част на речта
глагол
Сричкоделение
до-га-рям
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
III спрежение
Видова двойка
догоря
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на догарям

(пряко)
  • Огънят в камината бавно догаряше.
  • Свещта догаря и скоро ще останем на тъмно.
(преносно)
  • Старият човек тихо догаряше в леглото си.
(преносно)
  • Денят догаряше и сенките ставаха дълги.

Антоними на догарям

Как се пише догарям

Грешни изписвания: дугарям, догърям
Коренът е гар- (под ударение в несвършен вид), представката е до-.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:горѣти
Префиксална формация: до- + горя. Означава процес, достигащ до своя край.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • денят догаря
  • огънят догаря
догарям : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник