Енциклопения на българския език

пламвам

[ˈpɫamvɐm]

пламвам значение:

1. (Пряко) Започвам да горя със силен пламък; възпламенявам се.
2. (Преносно) Внезапно се зачервявам силно (от срам, вълнение или гняв).
3. (Преносно) Бивам обхванат внезапно от силно чувство (любов, гняв, ентусиазъм).
Ударение
пла̀мвам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
плам-вам
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
III спрежение
Видова двойка
пламна
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пламвам

(Пряко)
  • Сухата трева пламва за секунди от хвърлената клечка кибрит.
  • Къщата пламва внезапно през нощта.
(Преносно)
  • Лицето ѝ пламва всеки път, когато той я заговори.
  • Бузите му пламват от обида.
(Преносно)
  • Между тях пламва любов от пръв поглед.
  • В сърцето му пламва надежда.

Антоними на пламвам

Как се пише пламвам

Грешни изписвания: пламнам, плъмвам, пламвъм
Като глагол от трето спрежение в сегашно време завършва на -ам (пламвам). Разликата с 'пламна' е във вида на глагола (пламвам е несвършен, пламна е свършен).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пламъ
Произлиза от корена 'плам' (пламък). Свързано със старобългарското 'пламъ'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • бузите ми пламват
  • очите ми пламват
  • войната пламва
Фразеологизми:
  • пламвам като барут