Енциклопения на българския език

изстинал

[iˈstinaɫ]

изстинал значение:

1. (пряко) Който е загубил топлината си; станал студен.
2. (преносно) Който е загубил интерес, чувства или ентусиазъм към някого или нещо.
3. (разговорно) Мъртъв (евфемизъм, свързан с изстиването на тялото след смъртта).
Ударение
изстина'л
Част на речта
прилагателно име, глагол
Сричкоделение
из-сти-нал
Род
мъжки
Мн. число
изстинали
Вид
свършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изстинал

(пряко)
  • Не обичам да пия изстинал чай.
  • Вечерята беше вече изстинала, когато той се прибра.
(преносно)
  • Погледът му беше изстинал и безразличен.
  • Тя се чувстваше изстинала към бившия си съпруг.
(разговорно)
  • Намериха го отдавна изстинал в планината.

Антоними на изстинал

Как се пише изстинал

Грешни изписвания: истинал, изтинал
Думата се пише с зс. Представката е из-, а коренът започва със с (из-стинал). Изпускането на една от съгласните е груба грешка.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:студъ
Минало свършено деятелно причастие от глагола 'изстина'. Образувано с префикс из- и корен, свързан със 'студ'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изстинал труп
  • изстинал обяд
  • изстинали чувства