отчужден

[otʧuʒˈdɛn]

отчужден значение:

1. (пряко) Който е станал чужд, далечен, загубил е духовна или емоционална връзка с някого или нещо.

2. (право) За имот или собственост: който е отнет от държавата или общината за обществени нужди срещу обезщетение.

Ударение: отчуждѐн
Част на речта: прилагателно име
Сричкоделение: от-чуж-ден
Род: мъжки
Мн. число: отчуждени

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отчужден

(пряко)

Той се чувстваше отчужден от семейството си след дългите години в чужбина.
Отчужденият поглед на минувачите го натъжи.

(право)

Парцелът бе отчужден заради строежа на новата магистрала.
Собствениците на отчуждените имоти получиха компенсация.

Синоними на отчужден

дистанциран, отдалечен, изолиран, студен, експроприиран, иззет

Антоними на отчужден

близък, привързан, сродèн

Как се пише отчужден

Грешни изписвания: очужден, отчуждън, утчужден, отчожден

Думата се пише с т (от предлога 'от') и д в корена. Проверката за гласната в последната сричка се прави чрез формата за множествено число: отчуждени (не изпада), следователно се пише е, а не 'ъ'.

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:чуждъ

Произлиза от корена 'чужд' с добавена представка 'от-', индикираща отделяне или премахване. Формата е минало страдателно причастие на глагола 'отчуждя', което се е лексикализирало като прилагателно.

Употреба

Чести словосъчетания:

отчужден имот
дълбоко отчужден
социално отчужден

отчужден