Енциклопения на българския език

изопачен

[izopɐˈtʃɛn]

изопачен значение:

1. (общо) Който е представен невярно, променен с цел заблуда; изкривен (за факти, думи, истина).
2. (преносно) Който е неестествен, неправилен или морално изкривен.
Ударение
изопачѐн
Част на речта
прилагателно име, причастие
Сричкоделение
и-зо-па-чен
Род
мъжки
Мн. число
изопачени
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изопачен

(общо)
  • Статията представя силно изопачена версия на събитията.
  • Думите ми бяха предадени в изопачен вид.
(преносно)
  • Той има твърде изопачен вкус за изкуство.

Как се пише изопачен

Грешни изписвания: изупачен, йзопачен, изопъчен
Пише се с о (от опак). Завършва на -ен (характерно за причастия).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:опак
Минало страдателно причастие от глагола 'изопача'. Коренът е 'опак' (обратен, наопаки), с представка 'из-'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изопачена истина
  • изопачени факти
  • изопачен смисъл