Енциклопения на българския език

ерупция

[ɛˈrupt͡sijɐ]

ерупция значение:

1. (Геология) Вулканично изригване; изхвърляне на лава, пепел и газове от вулкан.
2. (Медицина) Внезапна поява на обрив по кожата или лигавиците.
3. (Астрономия) Слънчево изригване; внезапно освобождане на енергия в слънчевата атмосфера.
Ударение
еру́пция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
е-руп-ци-я
Род
женски
Мн. число
ерупции
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ерупция

(Геология)
  • След мощната ерупция на вулкана, небето бе покрито с прах дни наред.
(Медицина)
  • Лекарят забеляза кожна ерупция, характерна за алергична реакция.
(Астрономия)
  • Слънчевите ерупции могат да предизвикат магнитни бури на Земята.

Как се пише ерупция

Грешни изписвания: ирупция, еропция, ерупцйя

Думата започва с е и се пише с у във втората сричка, следвайки латинския оригинал eruptio.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:eruptio
От латинското 'eruptio', производно на глагола 'erumpere' (избухвам, изригвам), съставено от 'ex-' (навън) и 'rumpere' (чупя, късам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вулканична ерупция
  • слънчева ерупция
  • кожна ерупция