изпускател
[ispusˈkatɛl]
изпускател значение:
1. (техника) Устройство, клапан или тръбопровод за извеждане (изпускане) на течности, газове или пара от затворен съд или система.
2. (автомобилизъм) Част от изпускателната система на двигател с вътрешно горене (изпускателен колектор).
- Ударение
- изпуска̀тел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-пус-ка-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- изпускатели
Примери за използване на изпускател
(техника)
- Повреденият изпускател на парата предизвика авария в котелното отделение.
- Монтираха нов изпускател на дъното на резервоара за лесно източване.
(автомобилизъм)
- Гарнитурата на изпускателя е прегоряла и колата издава силен шум.
Синоними на изпускател
Антоними на изпускател
Как се пише изпускател
Пише се с з (представка из-), въпреки че се обеззвучава при изговор пред 'п'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:изпускам
От глагола 'изпускам' + суфикс '-тел' за уред/инструмент.
Употреба
Чести словосъчетания:
- автоматичен изпускател
- авариен изпускател