Енциклопения на българския език

отдушник

[odˈduʃnik]

отдушник значение:

1. (техника/строителство) Отвор в стена, таван или машина, направен за проветряване, за излизане на пушек, пара или лош въздух.
2. (преносно) Средство, занимание или човек, чрез който се облекчава вътрешно напрежение, мъка или силни емоции.
Ударение
отду̀шник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
от-душ-ник
Род
мъжки
Мн. число
отдушници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отдушник

(техника/строителство)
  • Трябва да почистим отдушника на мазето, защото се е задръстил.
  • Парата излизаше през малък отдушник в капака.
(преносно)
  • Спортът беше неговият отдушник след тежкия работен ден.
  • Тя намираше отдушник в рисуването.

Антоними на отдушник

Как се пише отдушник

Думата се образува с представка от-. При изговор се чува 'оддушник' поради уподобяване на звучността (т пред звучно д), но се пише отдушник.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:душа
Производна дума от предлога 'от' и корена 'душ-' (душа, дишам) + наставка '-ник'. Място, откъдето нещо 'диша' или излиза.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • намирам отдушник
  • служа за отдушник
отдушник : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник