вентил
[vɛnˈtil]
вентил значение:
1. (техника) Механично устройство за регулиране, пропускане или спиране на потока на течности или газове в тръбопроводи; клапан.
2. (музика) Механизъм при медните духови инструменти за промяна на височината на тона.
- Ударение
- вентѝл
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вен-тил
- Род
- мъжки
- Мн. число
- вентили
Примери за използване на вентил
(техника)
- Спирателният вентил трябва да се затвори при авария.
- Вентилът на гумата изпуска въздух.
(музика)
- Този тромпет е с три вентила.
Етимология
Произход:Немски
Оригинална дума:Ventil
Заемка от немското 'Ventil', което от своя страна произлиза от латинското 'ventilare' (вея, проветрявам) и 'ventus' (вятър).
Употреба
Чести словосъчетания:
- спирателен вентил
- предпазен вентил
- вентил на гума