Енциклопения на българския език

смукател

[smuˈkatɛl]

смукател значение:

1. (техника) Устройство или отвор, чрез който се всмуква течност, газ или въздух в машина или помпа.
2. (автомобилизъм) Разговорен термин за устройството за ръчно обогатяване на горивната смес при стари карбураторни двигатели (клапа за въздух).
3. (биология) Орган у някои животни (напр. пиявици, октоподи) или паразитни растения за прикрепване и всмукване на хранителни вещества.
Ударение
смука̀тел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сму-ка-тел
Род
мъжки
Мн. число
смукатели
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на смукател

(техника)
  • Смукателят на помпата беше запушен с водорасли.
  • Почистете филтъра на смукателя, за да подобрите тягата.
(автомобилизъм)
  • Дръпни смукателя, защото двигателят е студен и няма да запали.
  • Забравих да върна смукателя и колата харчи много гориво.
(биология)
  • Пиявицата има преден и заден смукател.

Антоними на смукател

Как се пише смукател

Грешни изписвания: смокател, смукътел

Пише се с у в корена, от глагола смуча.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:смуча
От глагола 'смуча' (или 'смукам' - диалектно/разговорно) + суфикс '-тел'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дърпам смукателя
  • запушен смукател
смукател : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник