Енциклопения на българския език

съвестен

[ˈsɤvɛstɛn]

съвестен значение:

1. (пряко) Който изпълнява задълженията си с чувство за отговорност, честно и старателно.
2. (пряко) Който е извършен с внимание и грижа към детайла.
Ударение
съ̀вестен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
съ-вес-тен
Род
мъжки
Мн. число
съвестни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съвестен

(пряко)
  • Той е изключително съвестен служител и никога не закъснява.
(пряко)
  • Направихме съвестен преглед на документацията.

Как се пише съвестен

Грешни изписвания: съвесен, савестен

При изговор звукът т често изпада, но в писмената реч е задължителен. Проверка се прави с формата за женски род: съвестна (чува се ясно).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съвѣсть
Произлиза от съществителното 'съвест', което е калка на гръцкото 'syneidēsis' (съзнание, съвест), съставено от 'съ-' (с) и 'вест' (знание).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • съвестен труд
  • съвестен гражданин
  • съвестно изпълнение
съвестен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник