неизправен
[nɛizˈpravɛn]
неизправен значение:
1. (техника) Който има повреда, дефект или не функционира според техническите изисквания.
2. (право / администрация) Който не е изпълнил задълженията си или не е редовен в документите/плащанията си.
- Ударение
- неизпра'вен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- не-из-пра-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- неизправни
Примери за използване на неизправен
(техника)
- Автомобилът беше спрян от движение заради неизправни спирачки.
- Не използвайте неизправен електрически уред.
(право / администрация)
- Банката предприе мерки срещу неизправния длъжник.
Антоними на неизправен
Как се пише неизправен
Отрицателната частица не се пише слято с прилагателните имена, когато с тях се образува нова дума с противоположно значение.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:изправен
Образувано с отрицателната частица-представка 'не-' и прилагателното 'изправен', което произлиза от старобългарския корен за правост, истинност и стоене.
Употреба
Чести словосъчетания:
- неизправен уред
- неизправен длъжник
- технически неизправен