Енциклопения на българския език

изолираност

[izoˈliranost]

изолираност значение:

1. (общо / социално) Състояние на отделеност от околната среда, обществото или други обекти; липса на връзка или комуникация.
2. (техника) Качеството на обект да бъде защитен от външни влияния (електричество, топлина, звук).
Ударение
изолѝраност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
и-зо-ли-ра-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изолираност

(общо / социално)
  • Географската изолираност на региона забавя икономическото му развитие.
  • Чувството за социална изолираност може да доведе до депресия.
(техника)
  • Шумовата изолираност на кабината е от първостепенно значение.

Как се пише изолираност

Думата се пише с и и о в корена. Образувана е от причастието 'изолиран' + наставката -ост.

Етимология

Произход:Италиански
Оригинална дума:isola
От италианското 'isola' (остров), преминало през френски 'isoler' (отделям като остров). В българския навлиза като термин чрез западноевропейските езици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • международна изолираност
  • социална изолираност
  • пълна изолираност