Енциклопения на българския език

обвързаност

[obˈvɤrzɐnost]

обвързаност значение:

1. (общо) Състояние на наличие на връзка, зависимост или задължение към някого или нещо.
2. (право/финанси) Поето договорно или морално задължение за извършване на определено действие.
Ударение
обвъ̀рзаност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
об-вър-за-ност
Род
женски
Мн. число
обвързаности
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обвързаност

(общо)
  • Между двете икономики съществува силна взаимна обвързаност.
  • Политическата обвързаност на кандидата попречи на обективната му преценка.
(право/финанси)
  • Договорът създава дългосрочна обвързаност за наемателя.

Антоними на обвързаност

Как се пише обвързаност

Думата завършва на наставката -ост. При членуване в женски род се добавя -та, като се получава удвояване на 'т' (обвързаността), но в основната форма 'н' не се удвоява.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:обвържа
Дериват от миналото страдателно причастие на глагола 'обвържа' (обвързан) + наставката за абстрактни съществителни имена '-ост'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • политическа обвързаност
  • икономическа обвързаност
  • договорна обвързаност
  • емоционална обвързаност