самота
[sɐmoˈta]
самота значение:
1. (психология) Състояние на човек, който е сам, без компания или близки хора; чувство на изоставеност и липса на общуване.
2. (преносно) За място — липса на хора, пустош.
- Ударение
- самота̀
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-та
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на самота
(психология)
- Старицата живееше в пълна самота след смъртта на съпруга си.
- Самотата понякога е необходима за творческия процес.
(преносно)
- Дива самота цареше в планината.
Синоними на самота
Как се пише самота
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам
Произлиза от прилагателното 'сам' с наставка '-ота', характерна за образуване на абстрактни съществителни (срв. 'пустота', 'чистота'). Коренът е общославянски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- горда самота
- мъчителна самота
- чувство за самота
Фразеологизми:
- споделена самота