Енциклопения на българския език

обособеност

[obosoˈbɛnost]

обособеност значение:

1. (общо) Състояние или качество на нещо, което е отделено, самостоятелно или разграничено от околната среда или цялото.
Ударение
обособѐност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-бо-со-бе-ност
Род
женски
Мн. число
обособености
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обособеност

(общо)
  • Географската обособеност на района е запазила старите традиции.
  • Чувстваше се известна обособеност на тази група в рамките на партията.

Синоними на обособеност

Антоними на обособеност

Как се пише обособеност

Пише се с о (обособеност). При членуване с пълен член не се удвоява 'т'-то (обособеността).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:обособя
От глагола 'обособя' (отделя като 'особен', 'собствен'). Наставката '-ост' образува абстрактно съществително за качество или състояние.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • културна обособеност
  • териториална обособеност