Енциклопения на българския език

изопаченост

[izopɐˈt͡ʃɛnost]

изопаченост значение:

1. (пряко) Качество или състояние на нещо, което е представени неправилно, изкривено или подменено спрямо истината.
2. (преносно) Морална деформация; отклонение от нормалните етични или естетически норми.
Ударение
изопачѐност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
и-зо-па-че-ност
Род
женски
Мн. число
изопачености
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изопаченост

(пряко)
  • Изопачеността на фактите в статията беше очевидна.
(преносно)
  • Романът изследва изопачеността на човешката природа по време на война.

Как се пише изопаченост

Пише се с едно н. Произлиза от миналото страдателно причастие изопачен, което завършва на -ен (а не на -нен).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:опак
Произлиза от глагола 'изопача', който е дериват на 'опак' (обратен, наопаки). Наставката '-еност' формира абстрактно съществително.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • морална изопаченост
  • пълна изопаченост