Енциклопения на българския език

изкореняване

[iskorɛˈnʲavanɛ]

изкореняване значение:

1. (пряко) Действието по изваждане на растение от земята заедно с корените.
2. (преносно) Пълно унищожаване или премахване на нещо негативно (порок, болест, престъпност).
Ударение
изкореня̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-ко-ре-ня-ва-не
Род
среден
Мн. число
изкоренявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изкореняване

(пряко)
  • Изкореняването на старите овошки отне целия ден.
(преносно)
  • Правителството прие нова стратегия за изкореняване на корупцията.
  • Ваксините спомогнаха за изкореняването на едрата шарка.

Антоними на изкореняване

Как се пише изкореняване

Пише се с з (представка из-) и с я (изкоренявам).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:изкоренявам
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'изкоренявам' с наставка '-не'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изкореняване на бедността
  • изкореняване на престъпността
  • пълно изкореняване
изкореняване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник