издяване
[izˈdʲavɐnɛ]
издяване значение:
1. (битов/диалектен) Провиране на конец през иглени уши; вдяване.
2. (разговорно) Слагане, набутване или скриване на нещо някъде (често с възвратна форма 'издявам се' – изгубвам се).
- Ударение
- издя'ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-дя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- издявания
Примери за използване на издяване
(битов/диалектен)
- Бабата се затрудняваше с издяването на иглата заради слабото си зрение.
(разговорно)
- Никой не разбра къде стана издяването на ключовете.
Как се пише издяване
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:дѣти
От глагола 'издявам' (поставям, нахлузвам, провирам). Коренът е свързан със старобългарското 'дѣти' (слагам, поставям).
Употреба
Фразеологизми:
- Къде се издяна?