Енциклопения на българския език

забутване

[zabutvanɛ]

забутване значение:

1. (пряко) Действието по бутане на нещо или някого на скрито, тясно или отдалечено място.
2. (преносно) Поставяне на нещо на място, където трудно може да се намери; загубване (на вещ) поради небрежно оставяне.
Ударение
забу̀тване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-бут-ва-не
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
среден
Мн. число
забутвания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на забутване

(пряко)
  • Забутването на куфарите под леглото освободи малко място в стаята.
  • След дълго забутване в тълпата, най-после стигнахме до сцената.
(преносно)
  • Постоянното забутване на ключовете му създаваше проблеми всяка сутрин.
  • Това забутване на документите забави сделката.

Антоними на забутване

Как се пише забутване

Думата се пише с 'у' в корена (от бутам) и окончание '-не' за отглаголни съществителни.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:забутам
Отглаголно съществително име от глагола 'забутам' (за- + бутам), образувано с наставката '-не'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • забутване в ъгъла
  • забутване на село (разг.)